Тъй като доста се задържах в София, реших да използвам свободното време между фотосесии и да отскоча до Варна за една седмица. Макар и идването ми да беше неочаквано, снимах детска фотосесия. Запознах се с едно младо семейство и снимах красивата им дванадесет-годишна дъщеря Летисия. Тя е чаровна млада дама с пъстри зелено-кафяви очи.

Естествено трябваше да използваме топлите дни и факта, че сме в морската столица и да направим фотосесия на плажа. Тъй като през лятото плажната ивица на Варна е окупирана от плажуващи и мноого коли, се наложи да потърсим по-отдалечени плажове и затова се насочихме към Паша дере. Никога не бях ходила там, както и спътниците ми. Малко се лутахме докато намерим правилния път. Оказа се, че пътя не е асфалтиран както си мислех, а на всичко отгоре имаше и огромни коловози. Пътя определено не е за леки коли. Много бях изненадана, тъй като чичко Google показваше друго. Добре че таткото на Лети беше опитен шофьор. 🙂 Наложи се да слезем от колата преди да стигнем плажа, тъй като пред нас се появи голям трап и нямаше как да минем с колата. Разбрах, че сме близо тъй като дочух гласове. Което пък ме изненада, тъй като очаквах пуст плаж.

красиво момиче сред тревата на плажаПристигаме на плажа и какво се оказва – бягаме от хората в града, за да попаднем на други, този път къмпингуващи. А слънцето е високо в небето, защото реших да тръгнем по-рано за всеки случай. Нали нямам представа къде отиваме, по-добре да заложа на сигурно. Противно на очакваното, слънчевото време е най-неподходящото време за фотосесии. Ще обясня защо в някоя от следващите публикации. Премеждията по пътя ни развалиха настроението, а тази гледка на безразборно разхвърляни плажуващи вече беше върха. Все пак успяхме да намерим празно място в дъното на плажната ивица. Бяхме голяма атракция на плажа. Аз разнасях оборудването, а те гардероба – рокли, воали, които така и не използвах. Харесах си бялата рокля, която беше от сватбата на техни приятели.

Летисия се оказа поредното предизвикателство. Тъй като от малка са я снимали беше научила едни манекенски пози от някой друг фотограф, а аз исках да е естествена. Все пак това е детска фотосесия, не правим снимки за модно списание. Как да накарам това дете да бъде дете? Сложна задача, като се има предвид малкото време, с което разполагаме. А освен това Лети се оказа срамежлива. Мама играеше ролята на преводач. 🙂 С нейна помощ разбрах, че обича да прави фокуси и да играе игрички на таблета. 🙂 Все пак леда се пречупи и успяхме да се позабавляваме. Лети смени 2 тоалета и с бялата рокля беше като истинска принцеса.

За мен е важно детската фотосесия да показва децата такива каквито са – истински и неповторими. А колко съм се справила със задачата ще прецените сами. Можете да разгледате снимки от фотосесията в галерията Детски и семейни фотосесии. Ще се радвам да споделите Вашите впечатления в коментарите по-долу.