София - Лутън - Инвърнес - о. Скай Тъкмо се върнах, а искам пак там - остров Скай в Шотландия. Забравих дъждовете, ветровете, бурите и искам пак! Искам малка спретнат

а къщурка с две овци отпред ;) Oвцете са символа на острова, т

е просто са навсякъде - по полята, по планините, дори по пътищата. Разхождат се свободно без значение к

акво е времето. А времето през повечето време е дъждовно. :) Нищо чудно, че местните имат толкова различни имена за дъждовете - то не бяха душове, талази и какво ли не. Валя с дни и нощи.. Включително усетихме и силата на урагана Гонсалo. Макар и да бяхме в периферията му, в колата все едно ставаше земетресение.

Пътуването беше замислено с цел снимане и по тази причина трябваше да спим на палатка. С приятеля ми Иван обиколихме по-голямата част от остров Скай и части от Шотландия. Пътувахме с нискотарифни авиокомпании от София през Лутън към Инвърнес в Шотландия.

Кацнахме на летището в Лутън и усетих един сух студ. Все едно бях в хладилник. Като излязох да се разходя ми беше много студено с двата полара, с които разполагах. Чудех се как ще издържа 3 седмици при тези температури при положение, че нямах топло яке. За през деня разполагах само с тези полари и дъждовно яке - тънко като мушама. Добре, че поне тръгнах с блуза с поло яка, която не бях включила в багажа, понеже е градски тип.

В Инвърнес - Шотландия - времето не беше много по-различно. Бяхме резервирали кола под наем, която взехме от летището. Движението от другата страна на пътя се оказа много стряскащо в началото. С него трябваше да се справя приятеля ми, който освен това не беше много опитен шофьор. За втори шофьор трябваше да се доплаща доста повече. И така, нямахме си дом, но си имахме кола, която по-нататък се превърна в нашата подвижна къща.

Бях мноого впечатлена от архитектурата в Инвърнес. Там на практика блокове нямаше, а само каменни къщи максимум на 2-3 етажа и с много интересни комини. Минахме само през периферията на града и след него се появиха поля с волове и коне. Пътя, по който трябваше да се движим, минаваше по продължението на езерото Лох Нес. Започнахме да търсим магазин и място за палатка, което се оказа трудна задача. Трябваше ни широко място близо до пътя, за да не се налага да пренасяме багажа. Попаднахме на магазин в градчето Invermoriston край езерото Лох Нес. Минахме по цялото продължение на езерото и така и не успях да видя Неси. :)

Намерихме широка поляна близо до брега на друго езеро - Loch Garry. Очевидно и други хора я бяха ползвали, тъй като имаше огнище и импровизирана тоалетна. ;) Опънахме палатката докато беше все още светло и влязохме в колата за вечерята, която се състоеше от ядки и филе Елена, които си носихме от България. Това беше основната храна предвидена за цялото пътешествие.

През нощта в палатката стана доста студено и често се събуждах, въпреки дебелия спален чувал и солидната екипировка. За сметка на това пък изгрева над езерото беше впечаляващ. Имаше много хубава мъгла над горите покрай езерото и от време на време слънцето пробиваше през облаците и създаваше една леееко мистична атмосфера.

Тъй като времето беше хубаво, изчакахме палатката да изсъхне и потеглихме. Не след дълго попаднахме на панорамна гледка към езерото Loyne и заобикалящите го планини и направихме първата фото-спирка. Решихме да се поразходим, за да намерим по-интересна гледна точка и тръгнахме пеш по черен път, който беше преграден с дървена врата. Минахме през борова горичка, а след това последваха огромни пространства с мъхове, които много обичам. Там горите са рядкост и повечето са изкуствено залесени - най-вече иглолистни. Наложи се да нагазим в мъховете, които естествено бяха мокри и на няколко пъти падах в дупки пълни с вода. Ако не бяха стабилните ми планинарски обувки, щях да съм мокра още на първото цопване. Поснимахме и се върнахме в колата.

Scotlands's Highlands

Scotland

Потеглихме и след няколко часа спряхме на една бензиностанция с малък магазин, в който нямаше голямо разнобразие от хранителни продукти - основно чипсове и полуготови храни. Интересното беше, че имаше и картички със снимки на местни фотографи, а това, което ми направи впечатление бяха замъците. Оказа се че малко по-нататък по пътя накъдето отиваме има замък - Елеан Донан. Нали се сещате за филма за Дънкан Маклауд? Ами ето от там идва. Естествено трябваше да спрем поне за няколко снимки. Замъка беше построен на едно малко полуостровче в морето или езерото, както го наричат, и е заобиколен от вода, а след това от планини. За съжаление не бяхме улучили подходящото време за снимки, тъй като имаше отлив, а там има голяма разлика в нивото на морето между приливите и отливите. Това, което виждате пред замъка на снимката по долу, са големи пространства с водорасли. В далечината се вижда част от остров Скай.

Elean Donan Castle

След замъка се отправихме към крайната цел на нашето пътуване - остров Скай, който е известен с живописните си гледки. На острова са разположени множество планини, заобиколени от езера. И както споменах по-рано, основната атракция са овцете. :)

Незнайно защо снимките в блога се появяват с по-лошо качество, но можете да ги видите в по-голям размер в тази галерия. За пръв път пиша подобен разказ и се оказа по-трудна задача отколкото си мислех. Ще се радвам, ако споделите вашите впечатления и съвети в коментарите по-долу. :)